Черни вит и прочутото зелено сирене

Черни вит-zeleno sireneСпускайки се по склоновете на историята, в Черни Вит, ще открием интересни факти за разпускането на „Хвърковатата чета”, за спасяването и залавянето по-късно на Георги Бенковски, както и за запазените знамена на отрядите, следвали войводата. В местния „жив” музей и днес може да се усети духа на Възраждането.

Тънката нишка на вярата ни води в храма „Успение на Света Богородица” в центъра на село Черни Вит. Той е съграден изцяло от дарения и осветен през 2004 година. Тук, в двора пред църквата, всяка година се провежда фолклорен събор, който води началото си от далечната 1980 година. Днес той носи името „От Тимок до Вита” и събира изпълнители от цялата страна.

Селото, което преди стотина години накарало Вазов да възкликне: “Аз съм слисан!”, е прочуто в цял свят с невероятно вкусния традиционен специалитет – зелено сирене. След Франция и Испания, България е третата държава в Европа, където по естествен път се получава плесенно сирене от типа рокфор.

В Черни Вит зеленото сирене се е приготвяло от векове, но заради плесента местните са смятали, че е отровно и често са го изхвърляли.

Благородната плесен се е самозараждала в дървените съдове, където овчето и козето сирене се е съхранявало. Влажността и специфичният мек климат по поречието на Черни Вит били онези условия, без които узрялото сирене не би могло да се покрие с плесенните гъби.

Историята на зеленото сирене е тясно свързано с бита на местните хора от времето, когато в Стара планина се отглеждат хиляди овце. В летните кошари, разположени по високопланинските пасища, овчарите правят сирене и го съхраняват в дървени качета. Постепенно саламурата от сиренето се отцежда през порите на дървото и парчетата остават на сухо. В края на лятото овчарите свалят сиренето в селото и го складират в изби при постоянна влага и температура от около 10 – 120С. При отварянето на качето, от досега с влажния и хладен въздух, сиренето започва да се покрива със синьо-зелена плесен.

Поради липсата на традиции, местните жители дълго време смятат мухлясалото сирене за развалено и некачествено. То започва да изчезва през 70-те години на ХХ век, когато местните производители заместват дървените съдове с пластмасови бидони. То е преоткрито едва през 2007 г. от италиански специалисти от международната организация „Slow Food” и оттогава редовно се представя на световното изложение на сирена в гр. Бра, Италия, където полумачава висока оценка за своята уникалност и качество.

Сиренето е меко, с богат и плътен вкус и аромат, покрито със зеленикава плесенна корица.

еленото сирене от Черни Вит е уникално с благородната си, развита по естествен път плесен. Във всепризнатите производителки Швейцария, Италия и Франция голяма част от млечните продукти са изкуствено заразени с гъби. А в черновитското сирене те се самозараждат. Благородната плесен се е самозаражда в дървените съдове, където овчето и козето сирене се е съхранява. Влажността и специфичният мек климат по поречието на Черни Вит са условия, без които узрялото сирене не би могло да се покрие с плесенните гъби. Големите температурни разлики между дневната и нощната температура също се определят от специалистите като важна среда за създаване на зеленото покритие върху млечните продукти. От значение е и качеството на млякото. В общината се отглежда основно тетевенска овца, която е аборигенен вид. Запазени са под 10 хил. броя. Стадата са смесени с каракачанската овца. Белтъчният състав на млякото, от което се произвежда зеленото сирене е различен в сравнение с други райони на страната.

 

http://chernivit.info/

http://greencheese.eu/

http://www.youtube.com/watch?v=P0L8Pd5CS0M

Posted in Селище.

One Comment

  1. Освен със зеленото сирене,преминаването през Ч.Вит на „ХВЪРКОВАТАТА ЧЕТА“ на Бенковски,националния събор „От Тимок до Вита“,новата църква“Успение Богородично“ и още др.не бива да подминаваме факта,че черновитчани се гордеят с намиращата се в селото ни и запазена „Чорбаджийска воденица“ в която В.ЛЕВСКИ е
    провеждал заседания с местния революционен комитет.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *