Черньово – малкото село с голямото българско сърце, досами стария Римски път

Черньово1Заживяло от незапомнени времена върху плодородната земя, скътано под Балкана село Черньово възражда живота на изчезнало средновековно селище. Опостушавано много пъти от Татари, Печенеги, Кръстоносци и Османлии.За първи път с името „Голям Калилар“-/голям кладенец/ се споменава от Джелетиманите, взимали данък във вид на животни през 1576г. Първи данни за живот по тези земи са открити под „Черни рид“ 1885г. И ето най-накрая- Черньово.На върха на Балкана Карабайр се издига величествена местност – „Калето“ и Римския път. Път, по който са преминавали племената на хан Крум, Самуиловите войски и много други.

При подробен оглед там се виждат зидове,за които се предполага ,че са от крепостни стени изградени от спойка на камък с камък/хоросан/. Там се е издигала Римска крепост. Ако се позовем на легендите, доста юнаци не са скланяли глави пред поробителя, а дори самият Левски е имал сподвижници, с които е провел съвещание в тогавашния манастир „Св.Георги“, намиращ се на източната страна на селото, по-късно упътен към Карабайр.

Колоната на загиналите герои-черньовци е записана на Войнишкия паметник, за да се съхрани във времето като пример за смелост и безстрашие. Ние съвременниците, ги преоткриваме, възхищаваме от техните дела, а поколенията ще получат в наследство нашия труд, фондаментален по същност и значение.Ако се позовем на преданието на село Черньово за всички ритуали, обичаи и традиции, на който млади и стари са се готвели за посрещането им, т ще се уверим как населението е запазило своята вяра, бит и култура.Тези обичаи са съхранени още от древнославянските племена, но това, което е можел да види човек с очите си, надминава всички легенди. Народът не случайно е редил песни за пролетното равноденствие, за обредния календар, поразен от вълшебството на един обичай, на една традиция.Всички празници черньовци са празнували във двора на черквата ни „св.Николай“, като са си пожелавали здраве и по достоен живот с думите:Да ти е на помощ „Свети Николай“!Тази светиня, построена преди повече от три века, няколко пъти опожарявана,но през 1880 г., сега е модернизирана и обновена, изографисана от самоковски зографи, а в двора й е издигната камбанария и мраморна чешма. Сега в този храм като земно място, посветено на бога, черньовци влизат с радост на очите, за да се пречистят и преродят духовно. Епохата,времето и събитията така се стичат, че черньовецът да влезе в нашата история.Обаятелни личности на жени и мъже черньовци не случайно са будели нашето възхищение, почит и трайни интереси към неповторимото от живота им, за делото.

През 1902 г. в селото се създава Народно читалище „Пробуда“. Развива се в пълен разцвет и обогатява културния живот на селището, разширяват се знанията към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата на младите. През 2010г. читалището издава книга на местния краевед Георги Стоименов – „Черньово,Черньово мой роден край!“ Съгласно Закона за културното наследство се открива и Музейна сбирка от етнографски експонати, дарени от жителите на селото. Активно се развива художествено-творческата дейност, с танцов състав „Черньовче“, който усърдно работи за мисията да съхрани обичаите,традициите, българските напеви и танци, в които са съюзени загадъчността на траките, славянското благомислие и прабългарска волност.!

 

https://www.facebook.com/photo.php?v=289163057881878&fb_source=message

https://www.facebook.com/photo.php?v=300447240086793&fb_source=message

Posted in Селище.

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *