Димитър Лукарски

Dimitur LukarskiНаричат Димитър Лукарски „Младият глас на Шоплука”. Роден е преди 26 години в София, но расте в Радомир, откъдето е баща му. Градът с богати народни традиции, е на 44 км западно от столицата и е строен в средновековието върху антично селище. Известен е с будното си население, с първото Войнишко въстание, което обявява Радомир за република (1918 г.), с природни и културни забележителности. Всеки почитател на фолклора тук е впечатлен от добре запазената певческа традиция с характерно вибрато на гласа. Наричат го „тресене”.

Димитър Лукарски учи в музикалните паралелки на началното училище в Радомир и в гимназията в Перник: Няма шопска, граовска песен, която Димитър да не знае. „Той пее по всяко време, денем и нощем и е приятно изключение сред младите певци, рядко срещан талант!”, казва за него учителят му Кирил Методиев.

От дете познава народната певица Павлина Горчева, която му става учителка. „Когато отидох при нея, каза ми, че почти няма на какво да ме научи, защото съм усвоил стила, разказва Димитър. – Намесваше се къде да вложа повече чувство, защото емоцията е съществената част при изпълнението. Помагаше ми да изработвам детайлите на песента, съветваше ме как да изпълнявам орнаментите. Горд съм, че сам се научих на „тресенето” с много слушане и работа. И Славка Секутова ме е напътствала така. Тя ми даде и свои песни”. Певецът черпи опит и от Кремена Станчева, за двугласните песни, в които един води мелодията, а друг „влачи”, пее бурдон.

Сега Димитър Лукарски е вече дипломиран музикален педагог от благоевградския университет „Неофит Рилски”, но не спира да пее.

Радва се на внимание от страна на медиите – канят го в радио и телевизионни предавания, участва в концерти, фестивали, но често е нископлатен или пее безплатно. Пътувал е с народната песен в чужбина. Първото му турне е през 2008 година в Италия, Франция и Белгия, а през 2009-а в Германия.

След първите радиозаписи, тази година събира песни от възрастни хора, за да влезе отново в студиото на БНР и да записва с Оркестъра за народна музика. Първите му песни аранжира Росен Генков, познавач на шопския стил. Интересна е „Полегнало ми е лудо-младо”, записана от баба Райка Тодорова от село Жабляно. Тя разказва за съня на младеж, който вижда пременена мома и решава да продаде чифлика си заради нея. Но тя го спира: „ако е речено да съм твоя, сама ще си дойда”… Песента представя старата шопска носия – кошулята, днес риза, саята, горна женска дреха със сърма на ръкавите, нагръдника, престилката, пояса. „Някога, казва Димитър Лукарски, саята е била скъпо удоволствие. За една сая продавали една, две ниви. Сърмата по ръкавите имала различни фигури, бродирани с голяма фантазия. Колкото повече сърма имало по ръкавите, толкова по-богато било семейството.”

 

http://www.youtube.com/watch?v=08JeliYkYY8

http://www.youtube.com/watch?v=8G6NwjiOKJY

Posted in Фолклор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *