„В последните няколко години мисля, че интересът на младите към фолклора се засили“ – Петър Георгиев

Представяме Ви Петър Георгиев, номиниран за приза „Пазител на традициите“ 2014 в категория „Фолклор – млади“. Той е роден на 27 февруари 1984 година в гр. Горна Оряховица. Основното си образование завършва в родното си село Писарево. В пети клас му подаряват гайда и така започва да се занимава с народна музика, ходи на уроци при горнооряховския гайдар Илиян Маринов. По – късно кандидатства в средно музикално училище „Панайот Пипков”, където е приет в класа на Красимир Кондов, а след това – в класа на Димитър Стайков.

467669_2062301533859_333753360_oПрез 2002 година кандидатства във Великотърновския университет с народно пеене. Учи в класа на Магда Личева. Завършва и магистърска степен в специалността музикална педагогика. Като студент преподава народно пеене в горнооряховското училище „Вичо Грънчаров“ по настояване на своята преподавателка г-жа Личева. Работи с групи за изворен фолклор.

Носител е на златни медали от фестивалите в село Рибарица, Фолклорен извор село Царевец, Копривщица, с песните на Мита Стойчева село Обединение, Кехлибарен грозд град Харманли и много други. Носител на наградата „Ряховски камъни” основана от съюза на журналистите в град Горна Оряховица. Глас на 2014 година от първите годишни фолклорни награди „Борис Машалов“, град Смолян.

Има участия във фолклорни предавания по националните медии – От българско , по – българско по телевизия Скат, Иде нашенската музика по БНТ, Българска душа – ТВ Алфа, Затупале тупане  – Дестинация БГ.

Един от ревностните пазители на чистия български фолклор с частна колекция от автентични български носии.

  1. Какво е за Вас фолклора и защо избрахте да се занимавате с това?

Фолклорът за мен е всичко, той е ежедневие при мен, фолклорът е нещо велико, фолклорът е мъдростта , която ни липсва в наши дни. Съвсем случайно започнах да се занимавам с фолклор, но ето че случайни неща няма, той осмисля дните ми, неоспорим факт, който едва ли всеки би разбрал.

  1. Преди 10 години какво беше отношението на хората към фолклора, какво е сега и какво, според Вас, ще бъде след 10 години?

Не мисля, че има кой-знае-каква промяна в отношението към фолклора. Самия аз съм твърде млад, за да давам някакви оценки, но според мен в последните няколко години мисля, че интересът на младите към фолклора се засили. Впечатленията ми са, че все повече млади хора запяват народната песен, увеличават  се и тези, които заиграват хората, все повече млади хора обличат народната носия дори и за удоволствие. Жалкото е, че не ценим истинския фолклор, а все повече обръщаме внимание към авторската музика на фолклорна основа, в което няма нищо лошо. Лошото идва от там, че самите автори преминават много граници. Съвременният фолклор, ако мога така да го нарека, се превръща в един бълвоч, прекалено виртуозен и труден за слушане, неразбираем, понякога използващ и нецензурни думи. Не веднъж съм споделял, че това вече не е фолклор,  а подигравка с това, което са сътворили нашите предци. Фолклорът ще го има! Докато ни има мен  и колегите с които общувам, знам че фолклор, истински, български ще има!

  1. Като нация, ценим ли си фолклора, препредаваме ли си го или си го спомняме само когато трябва да впечатлим гости от чужбина?

Тук мога да Ви дам един пример от преди няколко дни. Съвсем, съвсем пресен. Сами преценете дали сами си го ценим. Присъствах на концерт в един български град. Поводът беше гостуването на холандски хор и оркестър. В програмата се включи и ансамбълът на града. Самите холандци свириха и пяха на живо и то достатъчно добре, на техните изпълнения биха завидели много голяма част от провинциалните ансамбли. Самите домакини  излязоха на сцената и цялата програма , която изнесоха беше на плейбек. Нима това не бе подигравка ??? Чужденците бяха дошли в собствената ни държава да ни пеят и свирят на живо, а ние им пускаме запис… Коментарите оставям на вас.

  1. Стереотипът, че фолклорът е занимание за възрастни хора и асоциациите, които най-често младите правят с него – бабите и дядовците по селата – какво ще кажете на тези хора? Как да „се отървем“ от този стереотип?

Не знам дали това е вярно. Всички наблюдаваме в последните години колко много клубове за танци се появиха. В тях виждаме предимно млади хора. Факт е, че в селата групите съхраняващи това наследство са от доста възрастни хора, но в градовете има младо поколение,  в което може би фолклора възкръсва за нов живот.469011_3122542919231_1976568219_o

  1. Как виждате симбиозата между новите технологии и фолклора? Помага ли едното на другото или напротив? Разкажете ни за Вашия опит.

Тук малко ме затруднихте. Всъщност, по- скоро новите технологии биха могли да са в полза и са  в полза на фолклора. Те са още едно средство той да обикаля планетата. Те са още едно средство в полза на съхранението на фолклора.

  1. Какво е за Вас „Пазител на традициите“?

Оценка на това което правиш. Въпреки че преди всичко заниманията ни са за лично удоволствие, всеки, явно или тайно, би бил щастлив да получи това признание.

  1. Как се чувствате като номиниран и защо трябва да спечелите Вие?

Чувствам се забелязан и оценен. Защо трябва да спечеля? – не знам, това биха казали хората, които ще гласуват за мен. Със сигурност, всеки попаднал в тази класация заслужава да спечели. Затова пожелавам  много здраве и успех на всички !

За Петър Георгиев можете да гласувате тук.

Posted in Блог, Пазител на Традициите, Пазител на Традициите 2014, Пазителите за себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.