Представяме Ви Калина Атанасова, номинирана за „Пазител на традициите“ 2014 в категория Занаяти.
Родена през 1978 г. във Варна. От най-ранна възраст постъпва в Детската школа по живопис на известния варненски художник Радко Мурзов.
По време печели сребърен медал от Международното биенале на детската рисунка в Канагава, Япония (1988), както и грамоти от различни международни конкурси за детска рисунка.
Завършва магистратура във Факултета по Изобразително изкуство към ВТУ “Св. св. Кирил и Методий”, специалност „Графика“, в класа на доц. Мотко Бумов, а по-късно и „Илюстрация и книгоофмление“. Участва в няколко конкурса и изложби на екслибрис в страната и в чужбина, на презентация на школа „Багатур“ в Стара Загора, когато за първи път се запознава с концепцията за жива история – по това време нова за България идея.
През 2004г. участва и в първата си историческа възстановка – битката „Доблест и слава“, организирана от НД „Традиция“, пресъздаваща превземането на Шуменската крепост от Владислав III Ягело (Варненчик).
Идеята и харесва и на следващата година с петима приятели регистрирах Клуб за исторически възстановки. Основния акцент пада върху средновековната българска история, тъй като за него се знае малко не само по света, но и в България.
Калина Атанасова започва да събира материали за облеклото и външния вид на българите отпреди османското нашествие. С времето тази дейност прераства в детайлно проучване, съпроводено със събиране на база данни, изучаване на научни изследвания, изработка на схеми, илюстрации, плетене на ризници и шиене на експериментални дрехи. Въпросните дрехи обиколят цялата страна като част от средновековни и антични фестивали, възстановки на битки и исторически чествания.
През 2010г., със съдействието на Парк-музей „Владислав Варненчик“ работата и за първи път е презентирана под формата на изложба. Тя жъне огромен успех и до момента е представяна общо пет пъти в различни градове и музеи. Изложбата има и походен вариант, поместен в копие на сглобяем средновековен занаятчийски павилион, който може да се представя и на открит.
През 2011г. авторката стартира и специализиран уеб-сайт – badamba.info, който до момента е единствен на тази тема в България. Информацията в него е достъпна за всички любители на българската история, независимо специалисти или не. По-голямата част от сайта е на български език и въпреки това към него има и солиден международен интерес.
В момента работи по издаването на илюстриран албум, посветен на българското средновековно облекло.
- Какво е за Вас занаятчийството и защо избрахте да се занимавате с това?
От дете се занимавам с шиене, ръчна бродерия, подвързване и украсяване на книги, а в последствие и с изработка на исторически костюми. Ръчната работа, свързана с тези дейности, ме успокоява и ми вдъхва чувство за хармония със света. Така че, изборът да се занимавам с това, беше всъщност вътрешна необходимост. Същевременно, за мен българската история е нещо свещено и популяризирането и възприемам като отбиване на патриотичния си дълг.
- Преди 10 години какво беше отношението на хората към занаятчийството, какво е сега и какво, според Вас, ще бъде след 10 години?
Българите имат силно развито чувство за традиция, откъдето и уважение към занаятите. Не мисля, че десет или двадесет години могат да променят това.
- Ако трябва Вие да дадете оценка на предметите, които изработвате – те имат приложение в ежедневието на хората или по-скоро имат висока художествена стойност?
Целта на моите творения е да създават у зрителя и собственика чувство за връзка с българската история, а приложението им в ежедневието и художествената им стойност са спомагателни елементи за тази връзка.
- Кой оценява по-високо и по достойнство предметите от традиционните български занаяти – българите или чуждестранните туристи?
Истински качественият и красив предмет се оценява по равно от всеки, без значение българин или чужденец.
- Как виждате симбиозата между новите технологии и занаятчийството? Помага ли едното на другото или напротив? Разкажете ни за Вашия опит.
Моята работа би била напълно невъзможна без съвременни технологии. Зад всяко от произведенията ми стои солидно научно проучване, а всяко съвременно научно проучване почива на най-новите открития в съответната област. Например, много от костюмите ми са базирани на средновековни стенописни портрети. Повечето от тях в момента са в плачевно състояние и при един оглед с просто око на практика безполезни като източник на информация. Без професионални фотографи, които да заснемат тези портрети с модерна техника, и без собствените си компютърни познания, които да ми позволят да обработя всяка снимка и да извлека максимума детайли от нея, работата ми би била непълна.
Също така, без актуални изследвания и анализ за ползваните в древността материали не бих могла изобщо да изработя достоверна реплика на старинна дреха.
- Какво е за Вас „Пазител на традициите“?
Името „Пазител на традициите“ отговаря напълно на начина, по който възприемам себе си. Хората като че ли търсят в историята преди всичко величественото, владетелите и битките. А ежедневието на дедите ни е било не по-малко интересно и красиво. Изучавайки развитието на костюма от древността до наши дни всъщност се опитвам да открия непреходното в далечната и по-близката ни история. Радвам да срещна и други българи със същата нагласа.
7.Как се чувствате като номиниран и защо трябва да спечелите Вие?
За мен е чест работата ми да бъде номинирана. Тя трябва да спечели, защото представлява комбинация от няколко различни занаята и защото за България е единствена по рода си. Българското средновековие заслужава да бъде популяризирано.
За Калина Атанасова можете да гласувате тук.