НУФИ „Филип Кутев“

Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“
НУФИ „Филип Кутев“ се намира в малкия балкански град Котел. Създадено е през 1967 година от Владимир Владимиров …

Национално училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“
НУФИ „Филип Кутев“ се намира в малкия балкански град Котел. Създадено е през 1967 година от Владимир Владимиров, който е и първи директор на училището. В началото са приемани ученици по 4 специалности – кавал, гайда гъдулка и тамбура. Малко по-късно – през 1974 – та година започва приемът и по специалност народно пеене.
През 1994 година се открива специалността „Лютиерство“ . От 1998 година в училището се изучават и български народни танци.

Posted in Пазител на Традициите 2012 and tagged , , , , .

One Comment

  1. 45 години НУФИ „Филип Кутев” – град Котел

    „Светът ще се обогати, музикантството от цял свят ще идва в Котел да се чуди на това училище, на този уникален комплекс, който може да изгради само българският народ. Голямо дело ! Чудесни резултати !”
    Проф.Д-р Николай Кауфман

    Най-вярната представа, която човек може да придобие за душевността на един народ, иде от песните на тоя народ. Спре ли да пее народът песните си, спрял е да мисли, да чувствува, да съществува.
    Имало е години на нечувани по мащаби и размах народна изява и изпълнителство, а именно съборите за народно творчество, създаването на народните ансамбли, популяризирането на народната песен в националните медии /радио и телевизия/, академичното издирване, записване и обработка на народната песен. Всичко това изисква намесата на добри и обучени професионални кадри, които правилно да изградят методичната база за обучение. Защото ако до този момент развитието и изграждането на народните певци, инструменталисти и танцьори е едно самородно явление, базиращо се на многовековният опит на народа, то с откриването на фолклорните училища, този процес се променя и развива съответствие с новите условия на живот.
    ПЪРВОТО училище за фолклорно обучение в Котел, прави първите стъпки в тази посока – да запази многовековния певчески опит и да развие тази необикновена народна дарба в ПРОФЕСИОНАЛНО ИЗКУСТВО.
    НАЧАЛОТО е поставено през 1967 г. на 2 октомври, когато първите 27 ученика пристъпват прага на новото музикално училище, за да се обучават в 4-те основни специалности Кавал, гайда, гъдулка и Тамбура. Идеята е на Министерството на културата / тогава Комитет за култура /, но силно се привързва към тази идея и котленското гражданство, което с личен труд и самоотверженост защитава и утвърждава позициите му на учебен и културен център. И това не е случайно- духът на котленци е съхранен от векове за знание, наука и обществен принос. През Възраждането се откриват първите училища, едно от които носи славата на Котленска академия. Главен учител в него е Сава Доброплодни, който освен широките знания по география, реч, математика и пр. за първи път поставя началото на нотното обучение и създава голям училищен хор за църковни песнопения на славянски език. Години наред музикалната дейност в Котел е онази творческа мощ, с която котленци побеждават трудното ежедневие и възвестяват величавия исторически пример на този малък град. „Всичко за Котел, всичко за България”- това е веруюто и всеки според силите си изрича: „С перо остро и гореща реч”, „Мисъл и желязо, с лира и тръба” „ С песен в сърцето и с блага дума на уста”…
    Исторически факти от музикалното минало на града ни убеждават, че котленските певци и свирачи са „чути –прочути”. Най звучните гайди са били изработвани в Жеравна, а в Котел са обичали да свирят на кавал и гъдулка. От песните научаваме за славния войвода Алтънлъ Стоян , че е пеел и сладко свирел на кавал:
    „Стоян му кавал свиреше, на връх му Стара планина, на Агликина поляна….”

    В по- ново време музикалната дейност се съсредоточава в Читалището / едно от първите в България/, и в училищата / седем на брой тогава /. Видни музикални дейци като Георги Захариев / композитор/, Петър Кръстев /Бакьо /, Васил Георгиев, Христо Долапчиев /Виолино Примо/. Най известния певец от Котленския край Жечо Долчинков- оставя значителен фонд от 1200 народни песни, които се съхраняват в Института по музикознание към БАН в град София. В Котел е роден и възпитан известният оперен певец и вокален педагог проф. Илия А. Йосифов – директор на Софийската народна опера, възпитал певци със световна слава, като Райна Кабаиванска, Павел Герджиков, Благовеста Карнобатлова и много други. Личен принос дълги години дават учителите Ат. Белопахов , Иванка Икова и Димитър Мянков, който е ръководил най- големия смесен хор в околията. Няколко духови „музики” / оркестри / са обслужвали празници, сборове и погребения, а известните музикални родове Малакови и Памукови се славят с поколения най-добри кларинетисти.
    Ето защо, надделява народната воля, това първо училище за народни таланти да се открие именно в „люлката на българското Възраждане” – град Котел, сред вечнозелените гори и бистроструйни извори, под топлите стрехи и на здравия калдъръм, който винаги отвежда до оня каменен надпис: „Народно училище- помогни ми да те возвися.1869 г.”
    Днес тази идея е превърната в реалност !
    Прекрасен архитектурен ансамбъл / дело на изтъкнатият архитект, проф. Младен Панчев/ , състоящ се от 11 свързани учебни корпуса /учебна база, концертна зала, общежитие, стол за хранене, библиотека, фонотека, хотелски комплекс и естествен природен парк/, създават невероятния уют на всеки гост и учащ.
    „ … И както духовните традиции преминават „от уста на уста” , така и материалните ценности – „от ръка на ръка” вещаят възхода на една нация .Този архитектурен характер е въплъщение на вкус и естетика на нашия народ към тези светилища на духовност – българските манастири. Аз само пренесох това уникално интелектуално чувство и разбиране на моя народ за материя и пространство в този архитектурен феномен.”/ изказване на проф. М.Панчев на 25 г. юбилей на училището/
    Затова училището е предпочитан обект за отдих, творческа работа и културен туризъм, през всички сезони. Най- вече през летните дни идват чуждестранни любители на българския фолклор, които имат прекрасните условия да се научат да пеят , свирят и танцуват като българите.
    От 1983 година училището носи името на своя идеен създател и вдъхновител, изтъкнатият композитор и диригент Филип Кутев.
    От 1993-04 г е открита новата специалност „Лютиерство” / направа на народни музикални инструменти/, единствената в България на средно специално ниво.
    През 1997 г. е разкрита още една характерна на училището специалност – „Български народни танци”, а от 2004 г училището получава статут на Национално училище за фолклорни изкуства.
    Настоящето на НУФИ „ Филип Кутев” се измерва с успехите и реализацията на учениците му. След петте години обучение , завършилите получават Свидетелство за средно специално образование в направленията „музикант–инструменталист”, „музикант – вокалист”, „ артист – танцьор ” „майстор – лютиер”
    Над 1500 ученика са завършили това училище и са се докоснали, но и оставили в него своята енергия , талант и призвание. Един от тях всичките е уникалният кавалджия, световно известният изпълнител – Теодоси Спасов !
    И пак с оная необикновена гордост, те всички се завръщат и пристъпват плахо олтара на неговата святост.
    И все така ги респектира надписа над сцената в голямата концертна зала

    „Върви народе възродени”!

    Сашка Ченкова – главен учител в НУФИ „Филип Кутев” – Kотел

Вашият отговор на 45 години НУФИ „Филип Кутев” - град Котел „Светът ще се обогати, музикантството от цял свят ще идва в Котел да се чуди на това училище, на тоз Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *