Родена е в гр. Павликени на 06.09.1977г. Средното си специално образование завършва в гр. Велико Търново със специалност „Приложни изкуства” профил „Тъкане на вертикален стан”. Това дава начало на влечението и към тъкането. Започва с изработката на пана. Една година след завършването тъче в къщи. След това следва висшето си образование в гр. Варна. Завършва и минават години, но тя постоянно има чувството, че нещо и липсва. Че вътрешното и равновесие е нарушено. Докато един студен зимен ден решава да започне наново. Започва да търси човекът, който ще опресни знанията ú. Така, съдбата и се усмихва, когато отива в ателието на Дари Апостолова. На вратата я посреща тя, жената с лъчезарната усмивка . Сияеща, сякаш лети, обляна от щастие.
“В последствие разбрах, че и аз ставам такава, сияеща, когато съм на стана и имам възможност да правя неща, които радват окото. Неща, които оставят следа след мен и с тях успявам да се докосна до сърцата на хората. Това ми дава щастие и духовно удовлетворение. Дари е човекът, която ми отключи вратата без да разбера, а след нея, аз я заключих. Целият и заряд се предаде на мене. Не мога да отрека и заслугата на нейният учител, Веселин Фесчиев. Човекът, които се раздава за всичко и на всички. Започнаха да ме учат на хоризонтален стан, защото и така не успях да намеря някой във Варна, който да тъче на вертикален. Първите ми стъпки бяха плахи и неуверени. Беше толкова различно от преди. Но това толкова бързо ме завладя , че вече не мога да се откъсна от стана. Хората казват, че ми е като хоби, но аз не го чувствам така. За мене това е една голяма част от ежедневието и живота, без което вече не мога. В тъкането прилагам всичките техники,- лито, сплиткова, килимена, отбирана. Не мога да определя, коя точно ми е любима.Всяка една си има своята красота, но бих казала, че с най – голяма лекота ми е сплитковата техника. Там не си налагам конкретни правила, а се отдавам изцяло в момента на чувствата и свободата. Орнаментите, които използвам имат и от традиционните символи, както и използвани някои части от тях и преработени по мой си начин и разработки. Всяка една черга е израз на моментното настроение, тя е душата ми. Магията е завладяваща, за мене е като наркотик, колкото повече тъка, толкова повече ми се иска да не спирам. Още със събуждането си искам да усетя мириса на вълна, допира на совалката. Бих казала, че от всякакви възрасти хора се спират и разглеждат с интерес моите творби. Когато виждам как хората се спират, очите им грейват и усмивка цъфва на устните им, а аз се зареждам и вдъхновявам от тях. Това ми дава сили да продължа напред. Сигурна съм, че ще успеем да съхраним българските занаяти. Вече много млади хора се обръщат към занаятчийството. Проявяват интерес и съм сигурна, че ще бъдат завладяни от тази магия. Тъка само с естествени материали. Основно вълна. Правя черги, овчарски торбички, чанти с комбинация от естествена кожа, пана и др.
През 2012 г. защитава майсторско свидетелство пред РЗК гр. Габрово. Участва с демонстрации по тъкане в занаятчийски фестивали и събори в страната / Пловдив, Стара Загора, Габрово, Жеравна, Арбанаси, Шумен, Разград, Плиска /. Активно се занимава и с народни танци към танцова школа „Възрожденци“ гр. Варна.