Казвам се Дамян Митков Петров. Роден съм на 16-ти август 1985 година в град Севлиево.
Изкуството ме вълнува от дете. От ранните си ученически години започнах да посещавам кръжоци по рисуване в родния ми град, а след седми клас продължих обучението си в Художествената гимназия в Казанлък. Там се запознах подробно с различните видове изящни изкуства – живопис, графика, скулптура. Придобих солидни познания в областта на композицията и перспективата. Упорито работихме в сферата на натюрморта, пейзажа и фигуралната композиция.
След като завърших гимназията, кандидатствах в художествената академия в София и бях приет в специалност „Графика“. Там имах уникалната възможност да се уча от едни от най-големите български художници. През четирите години в Академията се запознах с почти всички графични техники и изградих голямо уважение към детайла, който е характерен за този тип изкуство (някои хора сигурно ще усетят графичните моменти в моята живопис). След дипломирането ми в София, се завърнах в родния си град, където няколко години работих като преподавател по изобразително изкуство.
Винаги съм обичал да гледам залязващото слънце. Това е един особен за мен момент. Промяната на светлината. Топлите цветове, които превземат пространството. Чувството за вечност и преходност, което залезът предизвиква у мен. Обожавам природата и винаги съм се впечатлявал от нейната красота и неподправеност. Именно това е причината да се върна към живописта и по-специално към пейзажа.Изпепеляващи залези над реки и планини, самотни лодки на брега изпращат последните слънчеви лъчи, възрожденски къщи, църкви и мостове мълчаливо отстояват на времето. Това са моментите, които усещам по един особен начин.
Обичам да карам хората да се замислят над картините ми, да усетят мометът „преди“ и моментът „след“, да почувстват надеждата и вярата, носталгията и любовта. Да познаят и преоткрият себе си. Това е най-голямото удовлетворение за мен.
Всяка една от моите картини е едно лично изживяване. Надявам се и Вие да го усетите!