Славчо Петрунов

11407252_474340419388069_1177771677464152530_nРоден на 9 юни 1991 г. в с. Големо село, Кюстендилско. Детството на Славчо минава в с. Големо село, където завършва основно образование. След това учи в Дупница и там завършва средното си образование. През това време любовта му към народната песен го отвежда в Школа по – народно пеене в гр. Бобов дол при Димана и Боян Боянови.

                  Професионалният му път започва като студент в ЮЗУ „Неофит Рилски” гр. Благоевград със специалност „Изпълнител – педагог” в класовете на Бинка Добрева и Мариана Манолева, като през втората академична година изучава и „Поп и джаз” в класа на Мариана Гошева.

По – късно продължава обучението си в СУ „СВ. Климент Охридски” гр. София със специалност „Комуникации и Връзки с Обществеността”. По – време на обучението си, създава Школа по – народни танци в родното си с. Големо село и с. Мало село. Едновременно с това, започва като ръководител и диригент на Женски Народен Хор в гр. Бобов дол.

Соловите му изяви започват през 2008 г. в местното читалище на гр. Бобов дол. Следват участия в детски прегледи на художествената самодейност, концерти, конкурси, фестивали, професионални празници, благотворителни прояви и срещи с деца от регионална, национална и международна значимост.

От 2011 г. е солист на Студентски фолклорен ансамбъл при ЮЗУ „Неофит Рилски” Благоевград и солист на „Биг Бенд” Благоевград. По – това време е артист в МФА „Разметаница” Бобов дол, „Разметанишка четворка”, по – късно и в ФА „Бобов дол”, и др . С тези художествени колективи обикаля страната, като солово изпълнява предимно марковски песни. В този период участва като изпълнител и ръководител на редица фестивали, концерти и конкурси от които в България, Полша, Гърция, Македония и Сърбия.

Славчо Петрунов има реализирани записи в БНР, БНТ и други музикални телевизии, като първите му записи са на песните („Любили се”, „Девойче, тенко, височко”, „Дума Попович Стояна” и „Два са брата”).

Многобройни са отличията на Славчо Петрунов от които „Златна лира на Орфей” НМФК „Орфеево Изворче”, Специална награда на МФФ „Малешево пее и танцува”, Национален приз „Студент на годината”, Първа награда от НФИ при ЮЗУ Благоевград, Първа награда от МФФ „Пауталия”, Първа награда от НКМИ „Дико Илиев”, Първа награда от МКЗИ „Нота по – нота”, Първа награда от НКН – посветен на 80 г. от рождението на проф. Кирил Стефанов при ИФЕМ – БАН София, Голямата награда на Фондация „Постоянно образование” гр. София – предложена от над 40 академични представители на всички ВУЗОВЕ в страната за защитена дипломна работа през 2013 на тема „Българските народни песни от с. Големо село, с. Мало село, с. Мламолово и тяхното приложение в общообразователното училище”., и много престижни отличия със съставите, които посещава и ръководи до днес.

Участие и реализация на научни проекти:

– Научно изследване към катедра „Музика” и факултет по „Изкуствата” на тема: „Съвременни мелодии за деца от детска градина до ученици в пети клас на съвременни композитори”.

– Научно изследване – издирване и възстановяване на автентични песенни образци в с. Големо село, с. Мало село и с. Мламолово – местността „Разметаница”

– Научен филм за традициите, обредите, песенния и танцов фолклор в с. Добърско със заглавие „На гости на Добърските баби” с научен ръководител проф. днизк. Димитрина Кауфман към факултет по – изкуствата и катедра музика при ЮЗУ „Неофит Рилски” – гр. Благоевград.

– Проект – действащ „Дърво на три поколения Големоселци”, който има за цел да събере на едно място най големите родове в областта „Разметаница” и всички поколения от род.

Участие в конференции на НМФС „Орфеево изворче”, Фондация „Български фолклор”, БНМФС Варна и др.

„Щастлив съм, че мога наученото да приложа веднага с практиката си. Рядък шанс, който се предоставя на млади хора на днешно време. Щастлив съм, че имам възможността да се докосна до изворния фолклор и се чувствам отговорен за това да го съхраня и предам на младите таланти – децата, защото те са нашето УТРЕ” – така кратко описва призванието си един от младите изпълнители на Българския фолклор.

Posted in Пазител на Традициите, Пазител на Традициите 2015, фолклор.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.