Дарина Апостолова, на 33 години. Родена и израстнала в град Варна. Като малка имала възможност да наблюдава баба си на село, как сяда пред големия стан, слага разноцветни прежди до себе си и започва да тъче пъстри черги, а за нея, малкото момиченце това е същинска магия, на която се възхищава. Години по-късно , връщайки се към спомените от детството си, изпитва неудържимо желание да сътворявам такива “магии” на стан, но баба вече я няма за да и покаже. Затова започва да търся някой, който да я научи да тъче. “Случайна” среща на панаира на занаятите във Варна предопределя творческия и път. Срещна Веселин Фесчиев – майстор тъкач и Мария Кръстева – майсторка на кукли, които сякаш са я чакали за да я поемат под крилото си и стъпка по стъпка да я учат на занаята тъкачество. Това е нейната сбъдната мечта и е щастлива, че вече професионално се занимава с това което обича и което искам да прави. Вече има няколко успешни участия в културни форуми в цялата страна, радва се, че хората – малки и големи проявяват интерес и ценят изкуство.
Тъкането и тъканите присъстват от далечни времена в културата и бита на българите и дори и за един период от време да са били считани за отживелица сега отново се завръща интереса към тях. Има и щастието да е преподавател в курса по тъкачество , който с колегите и от „Български Хубавини” организират два пъти годишно. Много от ученичките вече имат станове , оказва се че не е толкова непостижимо да пуснеш “магията ” в дома си.
Ралица Николаева Йовкова (р. 1978) – “Обречени на керамиката” – гласи надпис, поставен на стената на работилницата на известната троянска фамилия Йовкови – все грънчари. Днес грънчарското колело все още се върти под ръцете на поредния потомък майстор – вече четвърто поколение грънчари.
Основата на грънчарския занаят във фамилия Йовкови поставя най-възрастният – Йовко Баев Стоянов. Синът Стоян Йовков, продължава родовата традиция в практикуването на грънчарския занаят. Семейната традиция в грънчарството определя съдбата и на сина на Стоян Йовков – Николай Стоянов Йовков. Николай Йовков с любов съхранява произведенията, работени от неговия баща и дядо. А грънчарската работилница е своеобразен музей, в който са събирани оригиналните колекции на четири поколения. Това са рисуваните с четка или гравирани в техника „сграфито” флорални мотиви, птици, палмети, розети и други. Едни от любимите форми са на стомна „шегаджийка”, двоен бардук, павурче за ракия, гювечи, кани за вино и др. Тези съдове имат своя специфична особеност, характерна за стила на майстора, но всички те са естествено продължение на формата и украсата, завещана от предците майстори грънчари.
В грънчарската работилница своя територия имат вече и дъщерите на Николай Йовков – Ралица и Станислава Йовкови. Запазили собственото си модерно виждане за занаята и визията на керамичните произведения, младите керамички носят заряда на грънчарите от целия род и успешно продължават традицията.
„Избрах корените” – ще заяви Ралица Николаева Йовкова, когато е изправена пред дилемата да продължи ли традицията на занаята и да се върне в родния град Троян или да избере големия град и неговите по-големи перспективи.
Ралица Йовкова е родена на 22 юни 1978 г. в град Троян, в семейството на учители. Най-голяма роля за развитието й като творец оказва бащата – Николай Йовков. През 1996 г. завършва СХУПИ – Троян и същата година е приета в Художествената академия в София. Дипломира се през 2001 г. и се връща в родния си град Троян. Завръща се в ателието и избира работата с глината.
От есента на 2002 г. Ралица Йовкова е преподавател по керамика и рисуване в СХУПИ – Троян. През 2002 г. Музеят на занаятите в Троян организира изложба керамика на фамилия Йовкови – четири поколения. Младата керамичка заедно със своя баща участва в биеналето в Тюфе/Правел (Франция) през 2007 г. През 2009 г. участва в керамичното биенале в гр. Каруж – Швейцария, където е единствената българка, избрана измежду 818 кандидата от цял свят. Творбата й е включена в каталога на конкурса. Нейни произведения са в колекции извън пределите на България. Ралица Йовкова има две дъщери – близначките Александра и Йоана.
Стефан Йорданов Митев – дърворезбар от Габрово. Роден на 07.05.1982 г.
Завършва Специализирано художественото училище в гр. Трявна.От 2002 г. се занимава професионално с дърворезба. Изработва пана, рамки, фрагменти от църковна мебел, сувенири и др. Печели “Награда за млад майстор” от националното състезание “Пастирска дърворезба”, организирано по време на Третия международен панаир на занаятите “Етър 2005″.
Ивайло Илчов завършил Национална Художествена Академия със специялност Резба. Средното си образование завършва в Художествено училище „Св. Лука” София.
Участвал е на пленери в Банско, Трявна, Бързия с направата на екстериорни скулптури разположени на публични места, програма „ЕРАЗЪМ” за обмен на студенти в Англия
В работата си е създал и много интереиорни пластики и пана. По голям проект е интериорната украса в бароков стил на къща в София.
Друга тема в неговата работа е ловната тематика. Изпълнявал е поръчки за много трофейни поставки и приклади за пушки и реставрация на антични пищови.
Правил е също и царските двери за църквата „Св. Богородица”, домашни иконостаси, кръстове, ктиторски столове и други.