Изобразително изкуство – Номинации за 2011 г. – първа група

Димитър Митов-Комшин e роден 1943 г. Член на СБХ.

Митов е оригинален и самобитен автор, стилът му е експресивен, колоритен, наситен със символи. Платната му съчетават елементи от заобикалящия ни свят, женски образи, голи тела, прабългарски руни, с ярки багри и форми.

Цветната гама в картините му варира от сложните модулации на тона до резките необикновени контрасти.

През годините Митов прави редица самостоятелни изложби участва в сборни изложби не само в България, но и в чужбина.

Днес творби на Митов са притежание на галерии и частни колекции в България,Швейцария, Япония, Франция, Русия, САЩ и др.

Самостоятелни изложби:

2006 – НДК ;

2006 – Галерия “Викинг”.

2003 – Галерия ЦУМ

2001 – Галерия на вестник “Труд”;

1995 – Хотел “Витоша”;

1993 – Културен дом “Н. Й. Вапцаров”, Банско;

1991 – Дипломатически клуб – София

1985 – Дом на културата ЗММ ;

1980 – София;

1979 – София ( ЗММ);

Групови в България:

2006 ;2004, 2002 – Биенале, Плевен;

1995 – Варна;

1994 – Велинград;

Участия в изложби на секция ” Живопис”, СБХ

В чужбина:

2000 – Групова Германия;

1999 – Групова в Япония

1999 – Самотоятелна в Кьолн, Германия;

 

Борислав Русинов

Роден e в с. Веринско, Софийска област
Завършва Националната Художествена Академия в София през 1974г.
Член е на Съюза на българските художници.

Самостоятелни изложби:

1985 – София
1989 – Димитровград
1992 – Баден Вюртенберг, Германия
1994 – Галерия „Макта”, София
1995 – Галерия „Макта”, София
1996 – Ватерстатен, Германия
1996 – Анималистична скулптура, Париж
1997 – Ла Гард Френет, Франция
1998 – Milhouse – France Art Centre, Франция
1999 – Базел, Швейцария
2000 – Сен Гален, Швейцария
2000 – Галерия „Цар Освободител”, София
2001 – Ватерстатен, Германия
2002 – Сен Гален, Швейцария
2002 – Галерия „Икар”, София
2003 – Ватерстатен, Германия
2003 – Офенбург, Германия

Участва в симпозиуми за скулптура от камък и бронз в Бургас,
Полша /Оронско/,
Унгария /Нирегихаза /, Латвия /Рига /, Генерал Тошево
Участва на биеналета в Унгария /Будапеща/, Испания
/Барселона/,Полша /Гданск/ Словакия /Кремница /
и на почти всички издания на Биеналето на хумора и
сатирата в Габрово.
Участва в международни изложби в Англия, Франция,
Германия, Холандия, Канада и САЩ

Награди:
1978 – Първа награда на БСФС за произведения на спортни теми
1981 – Специална награда на симпозиум в Унгария
1982 – Трета награда на БСФС за произведения на спортни теми
1994 – Специална награда на БСФС за произведения на спортни теми
1994 – Специална награда на Българския спортен съюз
1985 – „Данте Алигиери”, Равена, Италия
1990 – Награда на Есенния салон на СБХ
1996 – Награда на Есенния салон на СБХ
1997 – „Offert par la Ville de Nice”, Франция

Негови произведения са притежание на НХГ, София, СГХГ, градските художествени галерии на Михайловград, Плевен, Велико Търново, Габрово, Трявна, Добрич, Балчик, Бургас, Пазарджик, Ихтиман и др., Галерията на МОК, Лозана,
Швейцария, Нирегихаза, Унгария, и др., както и в частни колекции в Полша, Унгария, Италия, Испания, Литва, Гърция, Франция, Швеция, Швейцария и др.

 

Марияна Кушева

Родена в гр.Горна Оряховица-на 15 януари 1970година.

„Живея в София от 1990 та година,когато започнах да следвам физика в СУ „Климент Охридски“.Няколко години по-късно общ приятел ни запозна със скулптура Благовест Апостолов .Започнах да работя при него, учейки „занаята“.Вече творя сама.Нямам любима тема.Създавам всяка пластика така,че,гледайки я,човек да поиска да я разгледа отблизо,да я докосне…и да пожелае да я има.Привличат ме изящните линии и форми-било то в човешкото тяло,в крилото на птицата,в геометричните фигури…. През септември ,2009 та година ,направих първата си изложба в Русенската Художествена Галерия.Мои пластики са в частни колекции в България,Испания,Австрия,САЩ и Русия.“

 

Ставри Калинов


1944.15.10 – във Видин се ражда Ставри Калинов, в семейството на Рейна и Никифор Калинови.

1961 – 1963 – учи средно образование във Видин и спортува активно. Известно време тренира колоездене и вдигане на тежести, а по-късно гребане. Най-големият му спортен успех е шампионска титла за юноши на 10 км. кану.

1964 – завършва Втора Гимназия във Видин.

1964 – 1966 – отбива редовната си служба в БНА, като редник -автоматчик. Войник е в Ямбол. По време на изпълнението на своя дълг към Родината е произведен в звание „ефрейтор“.

1966 – 1968 – три поредни години кандидатства „Скулптура“ в Висшия Институт За Изящни Изкуства „Николай Павлович“в София, но безуспешно. През онова време работи на свободна практика в областта на плаката и търговската релкама, занимава се със скулптура и живопис -рисува, изработва различни художествени предмети- пана, фигури…

1969 – приет е във Висшия Институт за Изобразителни Изкуства “ Николай Павлович” в София – специалност “Дърворезба”.

1973 – от тази година е редовен участник в най-представителните скулптурни изложби в България.

1977 – завършва Художествената академия в София (тогава Висш институт за изобразителни изкуства “Николай Павлович”) – специалност “Дърворезба” при професор Асен Василев.

1978 – сключва брак с Ива Моканова, но се развежда три години по-късно.

1980 – участва в изложбата “Хуморът и сатирата в изкуството” ( в София, на ул. “Шипка” 6) със станалата по-късно прословута скулптурка “ Чарли Чаплин”.

1980.05 – открива своята първа самостоятелна изложба на малка пластика в София на ул. “Раковски” 133, т. нар. “Сребърна изложба”, в която показва 70 свои произведения, обединени в сериите – “Карнавалът свърши”, “Баланс”, “Протест”, “Опит за програмиране”, “Никога вече”, “Време”, “1300 години България”, “Зов”, “Карусел”, “Олимпиецът” и др.

– Същата изложба е показана и в Градската Художествена Галерия във Видин.

– Изложба в Югославия (скулптура и малка пластика).

– “Сребърната изложба” гостува в Торино, Италия.

1981 – есента – изложба малка пластика в София на ул. “Раковски” 125

1981.18.12 – 01.1982 – самостоятелна изложба малка пластика в Постоянната Художествена Галерия, организирана от Творческия фонд при Съюза на българските художници.

1983 – изложба в галерията на ул. “Раковски” 133

– изложба в галерията “Жул Паскин” във Видин.

– изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово

– изложба в Градската Художествена Галериа във Варна

1984 – изложба в Австрия (скулптура от бронз в галерията на “Раковски” 125 в София

1985 – пътуване до Австралия и откриване на изложби в Мелбърн, Сидней и др. (големи и малки скулптури от бронз).

1986 – изложби в Германия – във Франкфурт на Майн и в Дюселдорф (скулптура)

– изложба в Дома на хумора и сатирата в Габрово.

– изложба в Испания

– изложба в Лондон

1988.27.05 – 24.06 – изложба на скулптури в “ Galerie Picpus ” в Монтрьо, Фрaнция.

1990, 08.05 – участие в изложбата на живопис, графика, скулптура и карикатура, организирана от Дома на хумора и сатирата в Габрово – в изложбената галерия “Шипка ” 6 в София

1992 – пътуване до САЩ

1992 -12. – в галерия “Макта” (на ул. “Лайош Кошут” 26) показва изложба на копринени произведения – колажи и интерпретации на картини на Рембранд, Густав Климт, Ван Гог, Владимир Димитров-Майстора и др., изработени ръчно по древно-корейска технология.

1993.10 – в галерия “Макта” на ул. “Лайош Кошут” 26 – изложба скулптура.

1994 –през месец април окрива изложба в Париж

1994 – в галерия “Кати “ е открита представителна изложба със скулптури-чудовища от метал, платна-живопис и едно отделно помещение с произведения на малката пластика.

1995.01 – получава “Кристалната звезда” – награда от галерия “Макта” за най-добра изложба на годината.

1995.17.02 – сключва граждански брак със Силвия Лютакова

– същата година заминава до САЩ във връзка с наградата на “Галери гайд” от галерия “Макта” на Цвети Киров. През февруари и март гостува със скулптура и живопис в Лос Анджелиска галерия.

1995 – поредна изложба в “ La galerie D ‘ Etraz ” – Лозана, Швейцария.

1995.19.08 – появява се на бял свят Реджина-Силва Ставри Калинова – първородната рожба на семейство Силвия и Ставри Калинови.

1995.06.10 – в галерия “Макта” е открита сензационната изложба, т.нар. “Мухалът”, включваща скулптури, картини и малки пластики, изработени по оригинална калинографска технология от биометал.

1996.08.05 – сключва се уникален по рода си договор за мецанство, какъвто няма в цялата културна история на България. Съгласно договора между Пламен Хранков и Ставри Калинов бизнесменът предоставя на художника идеални условия за живот и творчество в хотел “Замъка Хранков” в Драгалевци, срещу което пък твореца се ангажира да даде свои произведения (по собствена преценка), както и да участва в културната програма на хотела ( в изложби, важни срещи, художествени сеанси, тържества, пресконференции и пр.)

1996.03.06 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от световноизвестния авангарден дизайнер Пако Рабан

1996.07.06 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от н.в. Симеон II

1996.09.07 – в ателието си в хотел “Замъка Хранков” Ставри Калинов прави сеанс пред посланици и журналисти, демонстрирайки новата си калинографска техника и за двадесет минути създава графика. Присъсват посланиците на Аржентина, Белгия, Индия, Испания, Корея и Мароко.

1996.18.07 – 02.09 – участие в обща изложба на художници в галерия “Ценител” – София, включени в бр.2 на сп. “Ценител”

– Участие в три общи изложби в Щвейцария.

1996.10 – отпечатани са 15 постера (70 х 100см) с негови произведения, при които са излползвани четири теники: живопис, калинографика, биоматериал, скулптура. Спонсор е “Нефтохим” Бургас.

1996.07.12 – ателието на Ставри Калинов в хотел “Замъка Хранков” е посетено от известния дизайнер на висша мода и ексводещ стилист на модна къща “Гре” Париж Лойд-Дейвид Клайн.

1997.01-04 – участие в три изложби в Швейцария.

1997.19-27.05 – самостоятелна изложба в галерия “Ценител”, София – “195-те часа на Ставри Калинов” – графики (направени с калинографска техника) и скулптури от бронз.

1997.23.05 – “24 часа духовност със Ставри Калинов” – спектакъл, посветен на българския ТВОРЕЦ и празника на българската култура, организиран от Ефир 2 на БНТ, режисъор Петко Радилов, и осъществен с любезното съдействие на Археологическия институт и музей при БАН, Балкантурист холдинг в рамките на “Програма 2000” под патронажа на Фондациа “Бъдеще за България”.

1997.24.05 – Папа Йоан Павел II получава в Рим от вицепрезидента на България Тодор Кавалджиев статуетка на ктиторите на Боянската църква Св.св. Константин и Елена, изработена от Ставри Калинов.

1997.04.06 – изложба на картини и пластики в салона на българското посолство във Великобритания – Лондон в рамките на благотворителните инициативи на фондация “Бъдеще за България”.

1997.02-14.10 – изложба на постери и представление на живо “Контактьорът” в столичната галерия “Макта”

1998.01-05 – създава със специална техника за фондация “Бъдеще за България” портрети на световноизвестни българи като Васил Левски, Жул Паскин, Джон Атанасов, Борис Христов, Николай Гяуров и др.

2005 -изложба живопис, галерия Нике, София

2005- изложба живопис, студена керамика, съкло, Кипър

2005- изложба с икони , Фестивал на Фестивалите“Месембрия“, Несебър

2006- награден от Министър Нина Чилова с наградата „Златен век“, за особен принос в развитието и популяризирането на българската култура.

2006 -изложба малка пластика,галерия Минерва ,Grand Hotel Sofia, София
2006 -изложба в Брюксел, посветена на влизането на България в Европейския съюз

2007-изложба малка пластика,галерия Минерва ,Grand Hotel Sofia, София

2007-изложба, Пловдив

2007 -излобжа живопис, Български Културен Център, Берлин

 

Българското изкуство

Къде по света има мои творби? Не ми се говори за това, според мен не е важно. Мои работи има в много държави, но там ние сме странници, не сме удостоени. В България пък сме изгнаници, защото нашата норма е дарбата. Хората обаче постоянно се опитват да те коригират, да те вкарат в общоприетата норма. Нито едно общество не е давало на своя творец, а само го експлоатира – слуша го, гледа го, хвали се с него, оставя го за поколенията. Живял съм в България, отгледан съм тук, тук учех, но аз не работех като България, нямах отношение към хората като България, аз нямах нищо общо с България и тя не ми попречи. Оказва се, че аз бях един обикновен световен човек. Живеех в света, не в България. А някак си тук нищо не чувствам мое… – разбирам го, но не го чувствам мое. Аз съм космополитен човек.

 

Posted in Пазител на Традициите 2011 and tagged , , , , .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *