Представяме Ви майстор Стоянка Белберова, номинирана за приза „Пазител на традициите“ 2014. Госпожа Белберова, по професия електротехник, решава да започне да се занимава с тъкачество през 1983 г., когато, както тя сама казва е била „твърде млада, но с претенции към интериора в дома ни“, защото има огромно желание да притежава китеник и има конкретна идея. Но тогавашните майсторки работят само цветни тъкани и никоя не пожелала да се ангажира с нещо по идея на майстор Белберова.
„От работата си като оператор в електрическа подстанция съм се научила да вземам решения на минутата“, разказва тя и решава да опита сама да изработи така желания китеник.
Първият стан, на който се учи и който и досега използва, е изработен от съпруга и. Постеменно, макар и трудно се снабдява и с другото оборудване. С огромното си желание да тъче, сама се научава на елементарните основни неща, а в практиката учи и тънкостите в занаята.
Първите клиенти на майстор Белберова идват неочаквано, когато виждат китеника, който тя изтъква да съхне на барата след прането. В крайна сметка, споделя, че го продава, за да може да продължи да работи.
През 1987 г. получава покана да стане майстор в ЗМНХЗ в предаването на Бригита Чолакова. От 1989г. е майстор в ЗМНХЗ, а от 2004г. и в РЗК-Шумен.
Вече пенсионер, продължава да работи с деца по европейски програми. Когато я поканят не отказва и го правя безвъзмездно, защото желанието и е някой да се влюби и продължи занаята.
- Какво е за Вас занаятчийството и защо избрахте да се занимавате с това?
Занаятчийството за мен е начин на живот, хоби и преди всичко удовлетворение.
- Преди 10 години какво беше отношението на хората към занаятчийството, какво е сега и какво, според Вас, ще бъде след 10 години?
Мисля преди 10г. нямаше толкова много самозвани майстори. Сега срещам всякакви. Малко са тези, които търсят красотата в сътвореното от ръцете им. За повечето е начин за препитание в трудните времена и в повечето случаи естетиката им убягва.
След 10г. вероятно, няма да видя, как са се променили нещата.
- Ако трябва Вие да дадете оценка на предметите, които изработвате – те имат приложение в ежедневието на хората или по-скоро имат висока художествена стойност?
Тъканите, които правя създават своеобразен колорит на дома в който са. Това е не само мое мнение, но и това на моите клиенти.
- Кой оценява по-високо и по достойнство предметите от традиционните български занаяти – българите или чуждестранните туристи?
Мои тъкани има на много места по света, както и в много български домове. Хората, които ме посещават са преди всичко любители на естетиката и красотата. Виждала съм много грейнали очи във възхита от това, което съм показала.
- Как виждате симбиозата между новите технологии и занаятчийството? Помага ли едното на другото или напротив? Разкажете ни за Вашия опит.
Новите технологии според мен не се вписват в занаятчийството. Какво значи занаят? Това е преди всичко ръчен труд, който за много хора е неразбираем и неоценен.
- Какво е за Вас „Пазител на традициите“?
ПАЗИТЕЛ НА ТРАДИЦИИТЕ , според мен това звание трябва да носят хора, които наистина имат отношение към занаятите.
- Как се чувствате като номиниран и защо трябва да спечелите Вие?
Чувствам се съвсем нормално и не очаквам да спечеля.
За майстор Белберова можете да гласувате тук.