„Пазител на традициите“ е надежда за бъдещето на изкуствата и занаятите“ – майстор Славчо Змияров –

Представяме Ви майстор Славчо Змияров, номиниран за приза „Пазител на традициите“ 2014. Той се е посветил се е на старинното ножарско изкуство. Ножовете, които изработва са уникални, прецизно изработени, с огромно внимание към детайла.

Майстор Славчо Змияров е роден на 13.09.1952 г. в гр. Самоков. Професионално започва да се занимава с ножарство през 1970 г.Участва в редица национални и международни изложби. Членува в ЗМНХЗ и Занаятчийската камара.

  1. Какво е за Вас занаятчийството и защо избрахте да се занимавате с това?с.з1

Защото ми е вродено . Първите ножове започнах да правя когато бях на 4 г. и бяха от дърво. 5 – годишен започнах да ги правя с остриета от ламарина, да ги изковавам от бетонно желязо. Сега, поглеждайки назад във времето, виждам, че това не е било просто игра, а това са моите заложби, моята даденост. След завършване на техникума започнах работа като шлосер в инструментален цех. Тук се запознах с различните видове стомани и технологии на обработка. През 1976 г. реших да си направя нож, който да е различен от това, което съм виждал, да е единствен на света. Наистина ножа стана прекрасен. И до сега се възхищавам на сложната и прецизна изработка. И така до ден днешен не спирам да творя.

           Най-интересното, на което аз се учудвам е, че никога никой не ме е учил, не съм виждал майстор. И когато за пръв път се срещнах с утвърдени майстори от задруга на майсторите на първото световно ловно изложение у нас – „Експо 81“ се оказа, че моите експонати са на най- високо ниво. Това ме води на мисълта, че ако действително има прераждане, може би някога да съм бил някой добър майстор.                                                                                                                                                                     

  1. Преди 10 години какво беше отношението на хората към занаятчийството, какво е сега и какво, според Вас, ще бъде след 10 години?

Моите изработки са произведения на изкуството. Занаятчийството умира, но изкуството е вечно. За да съществуват занаятите трябва да има хора,  които да ги ценят.

  1. Ако трябва Вие да дадете оценка на предметите, които изработвате – те имат приложение в ежедневието на хората или по-скоро имат художествена стойност?

Моите ножове са преди всичко нож, но с художествена изработка. Абсолютно истински и функционални.

  1. Кой оценява по-високо и по достойнство предметите от традиционните български занаяти – българите или чуждестранните туристи?

При мен няма разлика между българи и чужденци. Харесват ги еднакво. Проблемът е, че повечето българи са бедни.

  1. Как виждате симбиозата между новите технологии и занаятчийството? Помага ли едното на другото или напротив? Разкажете ни за Вашия опит.

Славчо-ЗАз работя така, както се е работило преди 200–300—1000 г. Новите технологии убиват изкуството и занаятите. Вярно,  че с тях произведенията стават бързо и евтино, но няма изкуство и занаятчийство.

Какво е за Вас „Пазител на традициите”?

Надежда за бъдещето на изкуствата и занаятите. 

Как се чувствате като номиниран и защо трябва да спечелите Вие?

Радвам се, че съм забелязан и номиниран, а дали ще спечеля, зависи от вота на гласувалите за мен. 

За майстор Змияров можете да гласувате тук.

Posted in Блог, Пазител на Традициите, Пазител на Традициите 2014, Пазителите за себе си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *