Представяме Ви майстор Славчо Змияров, номиниран за приза „Пазител на традициите“ 2014. Той се е посветил се е на старинното ножарско изкуство. Ножовете, които изработва са уникални, прецизно изработени, с огромно внимание към детайла.
Майстор Славчо Змияров е роден на 13.09.1952 г. в гр. Самоков. Професионално започва да се занимава с ножарство през 1970 г.Участва в редица национални и международни изложби. Членува в ЗМНХЗ и Занаятчийската камара.
- Какво е за Вас занаятчийството и защо избрахте да се занимавате с това?
Защото ми е вродено . Първите ножове започнах да правя когато бях на 4 г. и бяха от дърво. 5 – годишен започнах да ги правя с остриета от ламарина, да ги изковавам от бетонно желязо. Сега, поглеждайки назад във времето, виждам, че това не е било просто игра, а това са моите заложби, моята даденост. След завършване на техникума започнах работа като шлосер в инструментален цех. Тук се запознах с различните видове стомани и технологии на обработка. През 1976 г. реших да си направя нож, който да е различен от това, което съм виждал, да е единствен на света. Наистина ножа стана прекрасен. И до сега се възхищавам на сложната и прецизна изработка. И така до ден днешен не спирам да творя.
Най-интересното, на което аз се учудвам е, че никога никой не ме е учил, не съм виждал майстор. И когато за пръв път се срещнах с утвърдени майстори от задруга на майсторите на първото световно ловно изложение у нас – „Експо 81“ се оказа, че моите експонати са на най- високо ниво. Това ме води на мисълта, че ако действително има прераждане, може би някога да съм бил някой добър майстор.
- Преди 10 години какво беше отношението на хората към занаятчийството, какво е сега и какво, според Вас, ще бъде след 10 години?
Моите изработки са произведения на изкуството. Занаятчийството умира, но изкуството е вечно. За да съществуват занаятите трябва да има хора, които да ги ценят.
- Ако трябва Вие да дадете оценка на предметите, които изработвате – те имат приложение в ежедневието на хората или по-скоро имат художествена стойност?
Моите ножове са преди всичко нож, но с художествена изработка. Абсолютно истински и функционални.
- Кой оценява по-високо и по достойнство предметите от традиционните български занаяти – българите или чуждестранните туристи?
При мен няма разлика между българи и чужденци. Харесват ги еднакво. Проблемът е, че повечето българи са бедни.
- Как виждате симбиозата между новите технологии и занаятчийството? Помага ли едното на другото или напротив? Разкажете ни за Вашия опит.
Аз работя така, както се е работило преди 200–300—1000 г. Новите технологии убиват изкуството и занаятите. Вярно, че с тях произведенията стават бързо и евтино, но няма изкуство и занаятчийство.
Какво е за Вас „Пазител на традициите”?
Надежда за бъдещето на изкуствата и занаятите.
Как се чувствате като номиниран и защо трябва да спечелите Вие?
Радвам се, че съм забелязан и номиниран, а дали ще спечеля, зависи от вота на гласувалите за мен.
За майстор Змияров можете да гласувате тук.